По: Ищван Йоркен

Режисьор: Александър Туник

Сценография и костюми: Ивета Милева

Композитор: Антонио Генев

Втори асистент режисьор: Христина Богданова

Участват:

Анна Петрова; Ели Скорчева; Адриана Кънчева; Симеон Владов; Нихал Ибрям; Василена Кючукова; Божидар Георгиев; Георги Алексиев

Пиесата „Игра на котки“ на унгарския драматург Ищван Йоркен отзвучава в съвремието ни с това, че всеки независимо в какъв пъстър свят и битие живее,  вътре в себе си таи нуждата да бъде необходим на някого. Задавали ли сте си въпроса какво се случва с един родител, когато детето му порасне и сформира собствено семейство? Какво ли минава през главата на личност, която напуска дома си, за да заживее на друго място? Как се живее без хора, с които да споделяш вълненията и интересите си? „Човек се вживява в изтърканата среда, която го заобикаля. Какво  тогава да забележат хората в една извехтяла, раздърпана, стара жена?“  Проблемите на две самотни възрастни сестри, разделени от стотици километри, всъщност се оказва богата почва за театър. Благодарение на чувството за хумор, заложено в текста, представлението извежда на преден план абсурдни сцени, които човек не може да си представи, че са част от битието на една възрастна жена. „Тази пиеса от начало до край не е нищо друго освен все по-тревожен, по-напрегнат спор на възбудената героиня Ержи Орбан със себе си, сестра си и целия свят.“

Премиера - 16.09.2025 г