Get Adobe Flash player

Теофана Текелиева, дългогодишен директор на театъра в Кърджали, представи поредната си книга „Столетието“

        Теофана Текелиева, дългогодишен директор на театъра в Кърджали, представи поредната си книга „Столетието“ – част втора
        „В живота няма нищо по-добро от равновесието. Търсете равновесието. Създавайте го. Трябва да се разбираме, трябва да се обичаме. Аз залагам всичко на младите хора, независимо от какъв етнос са. Театър в Кърджали трябва да има.“, каза в специално интервю за архива на театъра Теофана Текелиева.

alt

Теофана Текелиева, дългогодишен директор на Кърджалийския театър, представи новата си книга „Столетието“ – част втора. Тя посрещна гостите си в изключително емоционална атмосфера във фоайето на ТМЦ-Кърджали дни преди празника на българската просвета и култура и славянската писменост. Издателите Николай Текелиев, син на авторката и Иван Бунков, главен редактор на в. „Нов живот“ представиха четвъртата по ред книга на Текелиева. Автори, представени в „Столетието“, техни потомци и гости, се редиха часове, за да получат автограф лично.
„Посвещавам на всички известни и неизвестни творци в областта на образованието, науката, изкуствата и в институтите на културата в гр. Кърджали и Кърджалийска област, които вложиха, влагат и днес труда си за опазването и обогатяването на съкровищницата на културното ни наследство, за духовното израстване на гражданите от тази част от България“, обобщава авторката целта на уникалния по характера си труд. В над 460 страници книгата представя делото на над 400 творци, научни работници, събития от живота на област Кърджали за времето от 1912  до 2018 година.

Из специално интервю, дадено за архива на Кърджалийския театър от Теофана Текелиева:
„… Животът ми е поставил тази задача (да напиша тази книга, б.а.)…“
„… Мисля, че всеки човек има някаква мисия в живота. Аз поех тази, но смятам, че всичко, което се пише и се създава като ум, като талант у хората на изкуството, то не е просто самоцелно. …“
„… Реших да тръгна по един път на поглеждането с добро око на всичко, което е написано от всеки от тях, защото у мен е жива мисълта, че всеки творец заслужава уважение и почит. Аз, като знам творците колко са ревниви, реших да открия всеки от тях за онзи, който ще прочете книгата само откъм добрата страна, че това е човек-творец. Той има един божествен дар. Не казвам кой колко е голям. Читателят сам ще си направи изводи. …“
„… Едновременно пуснах автори и българи, и турци. В книгите, в които пише за тежките години на робство и на прогонване от Западна и Източна Тракия, аз съм писала за тези книги и автори. Книгите, които пишат за Възродителния процес, колко е тежко, как не могат да го забравят, има ги и тези автори. …“

alt

 „ … В живота няма нищо по-добро от равновесието … Тежестта си е тежест. Убийствата са убийства. Робството си е робство. Накърнената чест си е накърнена. Унижението на личността си е унижение… Търсете равновесието. Създавайте го. Ние вече имаме и сродявания. Имам братовчед, женен за туркиня. Децата са и българи, и турци. Само аз ли съм? Само ние ли сме? Колко такива бракове имаме, колко деца? Трябва да се разбираме, трябва да се обичаме. … Но че всеки има право да излее болката си – има. … Но нека да знаем, че страданието си е за всички страдание. … И все пак, нека да помним, че това е България“.