„Не всеки крадец е мошеник“ – смях до сълзи за лицемерието и изневерите!

08.03.2016 г. в. Нов живот

Комедийната пиеса „Не всеки крадец е мошеник” разведри вчера кърджалийци, дошли вечерта на премиерата на голямата сцена в театъра. Тези, които очакваха да се посмеят и да се насладят по-непосредствено на играта на известния актьор от „Комиците” Васил Драганов, със сигурност не останаха излъгани. Актьорите предизвикваха с репликите си неподправен смях, а накрая си заслужиха и нестихващи аплодисменти в препълнената зала. Цветя бяха поднесени от името на областния управител, на кметовете на Кърджали, на Момчилград, и Кирково, както и от фирма Глобал Нет. Цветя, подарени от човека-институция, както я представиха перукерката Таня Каракиркова, също окичиха сцената.
 

Дарио Фо е италиански драматург, нобелист по литература. Тази негова пиеса е играна стотици пъти по света, определяна е като фарсов шедьовър. В България се поставя от 2014 година.
В Кърджали я поставя режисьорът Андрей Калудов. В ролите се превъплътиха гостуващият актьор Васил Драганов като крадеца, Адриана Кънчева – неговата съпруга Мария, Радослав Арнаудов – мъжа, Елица Данаилова – жената, Месуре Тахир – Анна, Валентин Кашъмов – Антонио и Якуб Якуб – като втория крадец. А историята, разказана от Дарио Фо, е следната.

   Професионален крадец влиза в буреносна вечер в празна къща на богаташи, за да я ограби. Часовникът бие звънко, за да подчертае съдбовната комичност на разразяващия се фарс. Една вдигната телефонна слушалка обърква всичко. Един по един се прибират собствениците, които разчитат, че семейното жилище е празно. Всеки е съпътстван с любовник, а крадецът се скрива в огромния часовник. Къщата внезапно става тясна. А пристига и ревнивата съпруга на крадеца…

В комедията се третират общочовешки проблеми като изневяра, чест, девалвиралите отношения между мъжа и жената и най-вече комичните предразсъдъци между тях. С изключително топъл, фин хумор и с любов. Но тази тази изисканост на драматурга не ни прави слепи и безразлични към въпросите, които повдига – за тоталното лицемерие на едно общество, в което крадецът съвсем не се оказва мошеник. Това е така, защото в него отдавна се е извършила подмяна на ценностите.
Уискито се пие, защото е скъпо, а хората се обичат по сметка. Социалният сарказъм на Дарио Фо ни отрезвява, а тъгата напира, макар и през смеха – с един мъдър оптимизъм, че все пак всичко няма да свърши зле.

Режисьорът Андрей Калудов много точно определи какво е основното послание на пиесата, тя се занимава с лицемерието, каза за „Нов живот“ преди премиерата на кърджалийска сцена актьорът Васил Драганов. Персонажите ни си изневеряват повсеместно, но се усмихват изкуствено един на друг, което е тема на всяко едно общество. Така моят герой се оказва най-честният и почтеният от всички.

Текст и снимки: Радка ПЕТКОВА